Най-безумното пристрастяване

Откраднах съдбата на някого другиго, Саша – казах аз, завъртях дръжката и отворих вратата. – И няма да му я върна.
Тя повдигна вежди.
– А ако дойде да я потърси?
В ъгълчето на устните ми се появи усмивка.
– Да заповяда.
След това затворих вратата след себе си.

– От колко време сте женен?
– От една година.
Триста осемдесет и пет дни, за да бъдем точни. Бях предложил брак на Джиана паднал на колене, с пръстен и на вечеря в хубав ресторант. Тя не искаше празненство, така че се оженихме в съда. Татуирах си датата на сватбата на ребрата, точно до Андромеда.
– А дъщеря ви? Катрин, нали?
Усмивка докосна устните ми.
– Наричаме я Кат. Вече е на пет месеца.
На сто четиресет и осем дни, за да бъдем точни.
– И как се приспособихте към живота с бебе?
– Кат има колики и не спи много добре.
Точно като мен. Когато се събуждаше по няколко пъти всяка вечер, ставах с нея, понякога я хранех с бутилка с кърма, която Джиана беше изцедила предварително, и я държах, докато не заспи отново. В началото Джиана беше настояла да направи всичко това сама, но аз бързо се намесих.
– Прилича на жена ми.

Сигурна ли си?
– Сто процента. Знам, че е шокиращо, като се има предвид колко внимателни бяхме…
Той обхвана лицето ми с длан и прокара палец по бузата ми.
– Моя звездочка.
Усетих интензивността на облекчението му в начина, по който ръката му леко потрепери, и това накара гърлото ми да се стегне. Изведнъж разбрах, че той е единственият мъж, с когото искам да имам деца. Усетих гърдите си изпълнени с истинско и неподправено щастие.
Той изтри сълза от бузата ми.
– Щастлива ли си?
Кимнах.
– Безкрайно щастлива.
– Добре.

Ела тук, пили, пили, пили

Плъзнах се надолу по вратата на банята, взряна в двете розови линии.
И ревнах като бебе.

Майка ми беше готова на всичко за няколко долара, Джиана. Всичко, за да се надруса. Хероинът беше любимият ѝ наркотик, но не беше особено претенциозна.
Преглътнах, разбирайки защо той беше толкова ядосан, когато ме измъкна от ареста, въпреки че се бяхме срещали преди. Наркотиците. Вероятно е бил отвратен от мен.

Казах ти, ще избягам.
– И аз ти казах, че ще те намеря – тонът му беше мрачен. – Знаеш, че мястото ти е тук, Джиана.

– Трябва да се оженим.
Закашлях се, а очите ми се насълзиха. Бавно поставих чашата на кухненския остров и избърсах малко сок от брадичката си.
– Би ли повторил?
Той се обърна с лице към мен, а очите му бяха дълбоки и неразгадаеми.
– Казах, че трябва да се оженим.
Гърдите ми се затоплиха, а после се вледениха.
– Какво?
– Чу ме добре, Джиана.
Пулсът ми се ускори.
– Виждаме се само от около… месец.
Той изсумтя саркастично.
– Ти си моя от години насам.

– Ожени се за нея, Алистър, и няма да имаме проблем.
Само ако беше толкова лесно.
Челюстта ми се стегна.
– Тя не е готова.
– Да, трудна работа. Ако бях попитал жена си дали иска да се омъжи за мен, тя щеше да каже „не“. Така че познай какво? Изобщо не съм я питал, по дяволите.

Той не ме спря.
И аз не го спрях.
Може би това между нас наистина беше свършило.