„И тъй душа ми, кат се побуни,
гуслата грабвам, струните скъсвам"
Певецът става борец за свобода. Струните са скъсани. Бунтовникът е готов да се жертва в името на България.
„Пряпорец и гусла" е първата стихосбирка на Вазов, която той пише по време на престоя си в Букурещ. Революционери като Ботев и Стамболов го вдъхновяват и той посвещава стиховете си на българските борци, на въстаниците, подготвящи Априлското въстание и на тези дали живота си по време на всички опълчения. Опасността да бъде преследван от Османската империя е реална, но Вазов поема този риск в името на делото си.
„Кураж, другари! Бог ще ни брани!
Смърт на вековни, черни тирани!"
Иван Вазов е един от най-известните български писатели и поети, живял в годините 1850–1921. Животът и творчеството на Вазов са белязани от два периода — Възрожденски и следосвобожденски. Дебютира през 1870 год. със стихотворението „Борба", а шест години по-късно издава първата си стихосбирката. Обемното творчество на Иван Вазов обхваща почти всички жанрове, като негово дело е първият български научнофантастичен разказ („Последният ден на ХХ век", 1899) и първата българска фентъзи поема („В царството на самодивите", 1884). Вазов се определя като „хроникьор на епохата", а Гео Милев от своя страна го нарича „патриарх на българската литература". Произведенията на Вазов могат да се четат като поезия, но и като история на България. Той заема достойно място сред българите, допринесли за утвърждаването, съхранението и развитието на нацията.
