„Два ангела има у мене,
различни по сила, наглед;
единий се казва съмненье,
а другий — безумен полет.“
„Под върбите и други стихотворения“ е сборник със стихотворения, писани в годините между 1880 и 1892. Палитрата от емоции е богата, а Вазов се движи между младостта и старостта, любовта и самотата, възхищението от живота и оскърблението от мрачния земен път.
Иван Вазов е един от най-известните български писатели и поети, живял в годините 1850–1921. Животът и творчеството на Вазов са белязани от два периода — Възрожденски и следосвобожденски. Дебютира през 1870 год. със стихотворението „Борба“, а шест години по-късно издава първата си стихосбирката. Обемното творчество на Иван Вазов обхваща почти всички жанрове, като негово дело е първият български научнофантастичен разказ („Последният ден на ХХ век“, 1899) и първата българска фентъзи поема („В царството на самодивите“, 1884). Вазов се определя като „хроникьор на епохата“, а Гео Милев от своя страна го нарича „патриарх на българската литература“. Произведенията на Вазов могат да се четат като поезия, но и като история на България. Той заема достойно място сред българите, допринесли за утвърждаването, съхранението и развитието на нацията.
