В недрата на Родопите

Там се разхождах около половин час в пълна самотия и тишина, догдето съвсем не отлиташе от източните планини последният багренозлатист блясък на слънцето. Тогава завяваше зефирът, смесен с дъха на косеното сено,

при това, между тия песни само една има — Орфеновота песен — с повечето от 2000 стиха! Когато всичките известни родопски — са кратки…“

Дали тая каменна буля е свързана с някое поетическо предание, както каменната майка с детето при Искъра, срещу Урвич

Юндола (Юн-дала означава място, гдето става пазар на вълна).

Философите — Русо, Толстой, велики парадоксални умове, казват на человечеството: върни се назад, за да бъдеш по-малко нещастно!

от планината вееше оня тих, хладен и приятен ветрец, който в Станимака гърците наричаха „вечерникос