bookmate game
bg
Безкоштовно
Пейо Яворов

Стихотворения

  • Гергана Георгиевацитує5 років тому
    Заклел се бих, видях те! Ала насън ли беше,

    наяве ли — не зная;
  • sbd91цитує3 роки тому
    Сърце, сърце, смири се клето, —

    от зло предчувствие обзето,

    защо тревожно биеш ти?

    Съдбата даде ли ти нещо,

    че днес, настръхнала зловещо,

    да може да го похити?

    Животът ли? Ах, той един е —

    и ти не искаш да премине

    без диря някаква в света;

    но колко пъти си, унило,

    изстивало към всичко мило

    и пожелавало смъртта?
  • sophstephцитує4 роки тому
    и бягам аз разкаян; и само господ знай,
    какво в безсънни нощи тогава ме терзай…
  • Elizabetцитуєторік
    Към север беше моя път,
    а ти отиваше на юг;
    следи — заличи ги прахът,
    не чуем днес един за друг.

    Но мой сърдечен идеал,
    звездице светла в нощен мрак,
    живот и младост — бих ги дал,
    да можех да те видя пак.
  • Elizabetцитуєторік
    Заклел се бих, видях те! Ала насън ли беше,
    наяве ли — не зная; а беше нощ година,
    че мъка, като огън, самотен ме гореше.
    Тогава ми се мярна… Така на бедуина,
    в пустинята изгубен, се мерне палма млада
    и мисли той: при нея кристал-вода извира
    и бърза той към нея на отдих и прохлада,
    а то мираж — от палма следа се не намира.
    И ти мираж ли беше? Все пак видях те аз
    и мисля те, и мисля — и чезна оттогаз
  • Elizabetцитуєторік
    А питам ли къде си, сърдечно глас ечи,
    но всякога и всичко на питане мълчи.

    Реша да те подиря. Залутан сред тълпата —
    на страстите житейски попаднал в маскарада,
    аз искам да узная под маските лицата…
    Но ти ли там ще бъдеш?
  • Elizabetцитуєторік
    А питам ли къде си, сърдечно глас ечи,
    но всякога и всичко на питане мълчи.

    Реша да те подиря. Залутан сред тълпата —
    на страстите житейски попаднал в маскарада,
    аз искам да узная под маските лицата…
    Но ти ли там ще бъдеш?
  • b4769021176цитує3 роки тому
    но всякога и всичко на питане мълчи
  • sbd91цитує3 роки тому
    ми се да можа

    (като под слънчице-топлик

    росата капка), щом положа

    глава ей тук —

    (притиска се о него)

    и на часа

    безследно аз да се изгубя

    и с тебе слея — и да са

    и кръв и плът едно. Ах, любя —

    тъй както никоя… затуй

    и клета съм…
  • sbd91цитує3 роки тому
    Кога ще грейне и в душата

    на примирение лучата?

    Съдбата ще ли отреди

    покой за болните гърди?
fb2epub
Перетягніть файли сюди, не більш ніж 5 за один раз